Kunstwelt & Inspiration
Растьо Екерт: „Началото е трудно, но е важно да намериш своя собствен път.“
В началото бих искал да се извиня за дързостта си да пиша нещо за изкуството, тъй като смятам, че нямам и най-малкото право на това. Но може би моите размисли ще ви бъдат полезни по някакъв начин и тогава всичко това ще има смисъл.
Няколко думи за мен...
Роден съм през 1964 г. в Братислава. Още от дете природата беше мястото, където се чувствах най-добре. Първо това бяха горите на Малките Карпати, а по-късно, когато открих очарованието на алпинизма, Високите Татри, където прекарах много време като момче от равнината. По-късно дойдоха Кавказ, Алпите и накрая Хималаите. Благодарение на работата си като репортер съм пътувал по целия свят; виждал съм войни и страдания, но и радостта на обикновените хора, сред които се чувствам най-добре.
Кулминацията беше моето пътешествие около света за осемдесет дни. През цялото време бях придружаван от своята камера или фотоапарат.
Започнах да рисувам още в ранните си години.
Посещавах уикенд ателието на Юлиус Колер. Поради изискванията на професията ми обаче, в продължение на много години ми липсваха времето и спокойствието за систематично творчество.
Това обаче се промени.
Преди четири години с приятелката ми Тинка се преместихме в къщичка в уединение, насред дивата природа на Муранската планина. Тук се разкри пред мен моят пъстър свят, който толкова дълго носех в сърцето си.
Овчари, дървосекачи, обикновени и автентични хора от планината – това вече е моят свят и моето вдъхновение. Определям творчеството си като наивистично изкуство; въпреки че се основава на реални пейзажи и хора, аз улавям това, което се отразява в моята вътрешност.
Пейзажите и хората в тях са отражение на моята душа... така го виждам аз... и вярвам, че във всяка картина остава по едно парченце от мен...
А сега нека тръгнем по пътя...
Със сигурност няма да кажа нищо ново, но основата на всичко е занаятът. При всяка форма на художествено изразяване човек първо трябва да овладее рисуването. За да нарисуваш човек, дърво, кон или куче, не ти е нужен божествен талант; просто трябва да си намериш модел, да вземеш молив и хартия и да рисуваш. Това е основният занаят. Дори един дърводелец първо трябва да се научи да реже дъска с трион и да забива пирон... той прави стотици обикновени етажерки, преди да започне да мисли за сложни мебели.
Същото важи и за рисуването. Вярвам, че всеки, който желае и е достатъчно упорит, може да усвои занаята. И с това вече се приближаваме към този път, или по-скоро към търсенето му.
Днешното ни време е много забързано; всеки иска всичко и то най-добре веднага.
В интернет има стотици уроци как да се научим да рисуваме. Разбира се, не пречи да се изгледат тези видеа, особено като самоук – към каквито се причислявам и аз. Те имат своята стойност, особено в самото начало. Но ако човек се отнася сериозно, освен ежедневното рисуване, трябва и много да размишлява. Възможностите за художествено изразяване са практически неограничени и точно затова е толкова трудно да намериш свой собствен стил.
Не искам да се правя на всезнайко, а просто да разкажа как го правя аз.
Чета всичко за изкуството, което мога да намеря, разглеждам картини, мисля и рисувам. Живея в дивата природа на Муранското плато (Muránska planina). Срещам хора от планината и от платото, и затова реших, че и моето изкуство трябва да бъде като средата, в която живея. Създадох цикъла Хора от платото.
В рамките на една година нарисувах 40 картини. Първоначално бяха маслени бои, но постепенно преминах към акрил, тъй като рисувам на слоеве и бързото съхнене на акрила ми допада повече.
Намерих своя път, не копирам никого. Наричам стила си „наивен“, защото не обичам ограничения и правила... Наивността означава свобода. Адаптирам истински хора и пейзажи към моите представи; не е нужно да рисувам чист реализъм – за това си имам фотоапарат...
Най-важното за мен е, че при всяка нова картина изпитвам радост и ентусиазъм. Усещам, че се развивам и че моят път ми задава ясна посока.
Е, това е всичко, което исках да напиша. Моля, не бъдете твърде строги в оценката си... Рисуването е радост и трябва да бъде нещо много лично.
Когато влагате частица от себе си в картината си, тогава вашето време и труд придобиват смисъл.